ГОДИНИТЕ ОТМИНАВАТ

Безпристрастно годините отминават,

изпълнявайки безотказно своите задължения!

Един след друг и сезоните се редуват,

внасяйки разнообразие в безсмисленото

ни съществуване!

Заставам до прозореца и наблюдавам с безразличие

хората, които отвън забързани минават, сякаш искат

да догонят времето, през което да живеят са пропуснали!

А часовникът, окачен на стената, тик-така, сякаш отброява

дните на живота ми, които по божията воля остават.

Продължавам да седя безмълвно до прозореца и да

си спомням моменти от отминалия ми щастлив живот.

Когато те срещнах, веднага разбрах,че

ти си мъжът  на моите мечти!

Въпреки проблемите, ние останахме

влюбени, като че ли току-що се бяхме влюбили!

Отново се връщам назад към най-щастливите ни дни,

когато бяхме заедно и много се обичахме! За нас беше

немислимо един без друг да живеем дори само ден,

който като вечност ни се струваше! После се появи

нашата дъщеричка, която с радост ни дари.

За жалост, през години на  комунистическата власт,

ти твърде много неприятности преживя! Комунистите

не ти простиха  демократичните възгледи, а подло ти

отнеха това, което беше смисъл на живота ти – да си

преподавател и да учиш студентите си в прогресивен дух.

Започва да се свечерява и почти нищо вече не се вижда

през прозореца. Време е дъщеря ми да се прибере от работа.

Чувам стъпките й и отивам до вратата да я посрещна

и поздравя с „Добре дошла, скъпа!”, а тя ми се усмихва

щастлива с лъчезарната си усмихва и ме целува!

         По-голямо щастие едва ли има на Земята!