ЕДИН ЗА ДРУГ РОДЕНИ

Влюбих се в теб така страстно и пламенно,

че ничия чужда воля не бе в състояние

от мен да те отнеме,въпреки бурите,

които безмилостно ни брулеха!

Нашата любов не само не стихваше,

а все по-силна ставаше

и чувства властни и прекрасни

сърцата ни завладяваха!

Явно беше, че ние сме родени

един за друг и да се обичаме!

Аз летях към теб, а ти – към мен,

с желание едничко заедно да бъдем!

Смисълът на живота ни

в нашата любов се криеше,

която граници нямаше,

сякаш вселена безмерна беше!

Аз и ти прозряхме

един другиму в сърцата си

и открихме неимоверно много

близки и сродни желания!

Тази наша любов бе всъщност

едно силно отдаване на сърцата ни,

едно духовно и телесно сливане,

което проникна дълбоко в душите ни!

За жалост, в един мрачен ден за мен

щастието безцеремонно ни отмина.

Нарочно ли? Не знам!

Може би ни беше завидяло!

Но то закъсня, Слава Богу, защото

нашата любов и нашето щастие

се бяха слели и във вените ни пулсираха.

Повече никой не можеше да ни попречи!