ПИСМО ДО ЛЮБИМИЯ
Знам, че там, където си, скъпи, няма телефони,
няма и пощальони.
Въпреки това реших да ти напиша писмо,
за да ти кажа, че все така силно те обичам
и докато съм жива ще те обичам!
Липсваш ми ужасно, скъпи, но Съдбата
така отреди – да ни раздели през
най-щастливите ни дни! Защо го направи,
не знам, но бих искала да й кажа,
че не беше честно от нейна страна!
А помниш ли, скъпи, как упорито
защитавахме нашата любов,
подложена на неимоверни изпитания,
когато с дни и седмици се налагаше
един от друг разделени да бъдем.
Това ни измъчваше, но ние понасяхме,
защото друг избор нямахме!
Устояхме на изпитанията, благодарение
на нашата любов, която граници нямаше,
и се молехме да оцелеем!
Трябваше да мине време, за да преодолеем
бариерите, издигнати от моите и твоите
роднини, които в свещен съюз срещу нас
се бяха съюзили, като че ли ние техни врагове
сме, а всъщност ние само се обичахме!
Понякога успявахме да избягаме и да намерим
малко спокойствие в някое уютно природно
местенце, като че ли само за нас запазено,
където да забравим грижите и на любовта си
да се порадваме!
Така минаха години…! Наистина трудно ни беше
да преодоляваме препятствията, но най-после
любовта ни получи признание, когато дъщеря ни
се роди – едно голямо щастие след изпитанията,
а днес – моя радост и утеха!
Не знам дали ще получиш писмото ми, скъпи,
но съм сигурна, че ще го почувстваш
с измъчената си душа и малко ще ти олекне,
като знаеш, че все така силно те обичам,
както винаги съм те обичала!