ПОДАРИ РАДОСТ
Млада бях и твърде наивна, че живот
радостен ме чака и готова бях
да се хвърля в приключенска атака.
Но оказа се, че животът лесно радост
не дарява! И много бързо осъзнах,
че лесно във живота няма!
И тръгнах аз по трудните пътеки
с живота да се боря – с мечта една
на хората радост да даря!
Не беше лесно, но лесно няма!
И продължих аз да търся радостта,
която в душите на хората да вселя!
В гората славейче чух да пее
и го попитах: – Радваш ли си птиче,
че тъй сладко пееш?, а то ми отговори:
– Не чуваш ли чудните ми трели?!
После катеричка видях и нея попитах:
– Радваш ли се, Рунтавелке, от клон
на клон да скачаш, а тя ми отговори:
– Как да не се радвам в таз прелестна гора!
– А хората дали се радват? – запитах се аз.
На пейка старец седеше и стотинките си
броеше: – Радваш ли се, дядо, на живота –
попитах го аз, а той едва не ме удари!
После момченце да плаче видях и него
попитах: – Защо плачеш, мило, не се ли
радваш да играеш?
– Гладен съм, не съм ял от вчера.
Сълзите ми закапаха, разтреперех се!
Нима хората Радостта са забравили,
увлечени в сивото си ежедневие,
загубили някъде в пространството
не само Радостта, но и човешката Доброта!
В този момент весела компания се появи.
Извадиха китарите си и радостно запяха!
Все още има радост на земята! – зарадвах се аз.
Но утре кой ще нахрани гладното дете?
Нека бъде някой от вас!!!
