ПРЕД СТАРАТА ИКОНА

потънала във прах, заставам чинно аз

и моля я за помощ света да умиротвори,

преди да е загинал!

Кога събра се на Земята толкоз злоба и омраза,

толкоз завист и ненавист, толкоз жажда за войни

и алчност за пари в човешките души?!

Кога хората любовта истинска забравиха

и на пъклени планове се отдадоха, уж доброто

в света да спасят, а всъщност се погубиха!

Този свят, простете ми, хора, вече не е моят свят!

Този свят, в който мъже жените си убиват,

този свят, в който деца гладни заспиват…

Този свят, в който алчността е шизофренична,

а жаждата за власт почти еротична, простете ми,

хора, този свят вече не е моят свят!

Отново заставам пред старата икона прашна

и моля я най-смирено душите ни да облагороди,

защото в някой ден, само от паметта на Акашите

ще се знае, че там някъде в звездното пространство

е имало Звезда, сияеща в синьо. Това беше моят красив

свят, който не оцеля, и загуби се в пространството!!!