НЯМА НИКОГА ДА ВИ ПРОСТЯ
Защо бяхте толкова жестоки към мен,
защо никога не пожелахте да разберете
какво преживявам и колко ми е трудно
с вас да разговарям открито и спокойно?
Не ви виня, но не мога и да ви простя,
че все гневни бяхте и така не разбрахте
какво в душата си крия, което не смея
пред вас да разкрия!
А това беше моята голяма любов,
толкова искрена и неповторима,
но знаех, че вие няма да я одобрите!
Затова ме беше страх да я споделя с вас!
Известно ми беше вашето мнение,
а аз го бях пренебрегнала, без да ви питам
мога ли да се влюбя в мъжа, когото
не одобрявате, без да го познавате!
Когато най-после разбрахте, че сме заедно,
вие изпаднахте в истерия и продължихте
да настоявате да сложа на връзката ни край,
без да се интересувате какво ние преживяваме!
Защо бяхте толкова упорити в омразата си
към него, без да го познавате, а категорично
не го одобрявахте, че даже и мен намразихте
в желанието си да ни разделите!
Но това не се получи, колкото и да искахте,
защото нашата връзка се оказа далеч по-силна
от вашето желание да спрем да се обичаме,
което за нас немислимо беше!
Вие отнехте най-щастливите ми дни! Вместо да
споделя с вас, трябваше да крия от вас моето щастие!
Но аз не ви се сърдя, само ми е мъчно, че не разбрахте
какъв невероятен човек беше до мен и колко много
ме обичаше!
